Зимата свърши. Машината ти готова ли е за това, което предстои? Част 2
Зимата свърши. Машината ти готова ли е за това, което предстои? Част 2

Прочетете Зимата свърши. Машината ти готова ли е за това, което предстои? Част 1, а за още статии можете да разгледате Блога ни
След като сте се погрижили за основните системи – акумулатора, маслото, горивната система, гумите и веригата – идва ред на втората важна група компоненти, които също изискват внимание преди първото излизане на пътя. Това са онези елементи, които осигуряват контрола, спирането, видимостта и безопасността по време на каране. Дори най-мощният и поддържан мотор няма да бъде ефективен (или безопасен), ако окачването е нестабилно, светлините не работят или спирачките не реагират както трябва.

В част втора на наръчника ще обърнем внимание на ходовата част, кормилната и спирачната система, електрическата инсталация и светлините, първото палене след зимата, както и финалните щрихи преди тръгване – документи, екипировка и първи километри.

6. Ходова част (окачване и кормилна система)

Ходовата част на мотоциклета включва предното и задното окачване, както и кормилната система – всички те трябва да се прегледат за безопасност. Започнете с предницата: изправете мотора на централна стойка или на стойка за вилката (ако имате).
Амортисьори (предни вилки): огледайте стените на вилките за течове на масло. Ако по хромираните вилни тръби има мазни следи или сълзи около семерингите, вероятно семерингите са изпуснали – ще се наложи смяна на уплътненията и смяна на вилното масло.

Проверете и прахозащитните маншони на вилките (ако има) за напукване. Натиснете няколко пъти предницата надолу – тя трябва да се сгъва плавно и да връща без откатни удари или скърцане. Ако вилката „удря“ до край или се връща твърдо, проверете нивото и състоянието на маслото в нея или настройките (при регулируеми вилки).
Заден амортисьор: ако моторът е с един централeн амортисьор, огледайте го за течове и ръжда по пружината. При мотоциклети с два задни амортисьора – проверете и двата. Натиснете задницата надолу – трябва да се връща плавно, без подскачане. Усетите ли нестабилност или пружиниране като на “кораб”, вероятно амортисьорът е загубил ефективност (изтекъл или износен).

Кормилна система: Завъртете бавно кормилото от край до край. Движението трябва да е гладко, без затягания или „прескачане“ по средата – ако усещате неравности, възможно е лагерите на кормилната тръба да са износени или без грес. Повдигнете предницата и опитайте да я разклатите напред-назад – не трябва да има луфт. При наличие на луфт или тропане, трябва да регулирате или смените кормилните лагери. Проверете стягането на скобите на тройниците, които държат вилката и болтовете на кормилото. Вземете ключовете и се уверете, че всичко по ходовата част е стегнато: оси на колелата, шарнири, захвати на спирачни апарати и др.

Обърнете внимание и на шасито: огледайте рамата за пукнатини или ръжда (особено ако моторът е по-стар и е бил съхраняван във влажно помещение). Проверете стойките на двигателя и изпускателната система – вибрациите могат да разхлабят болтове. Ако забележите ронлива ръжда по някои болтове или връзки, почистете и обработете съответните места. Добре обслуженото окачване и кормилно управление ще ви осигурят стабилност и увереност на пътя.

7. Спирачна система

Спирачките са критично важни за безопасността, затова им отделете време и внимание.
Започнете с оглед: проверете дебелината на спирачните накладки и състоянието на дисковете. Накладките обикновено имат индикаторна линия или скосяване – ако фрикционният материал е изтънял до 2-3 мм или до маркировката, сменете ги своевременно. Огледайте спирачните дискове: те трябва да са гладки, без дълбоки ръбове и резки.

Леко набраздяване е нормално, но дълбоки канали или синкав оттенък (прегряване) са сигнал за проблем – измерете дебелината на диска (с шублер) и я сравнете с минимално допустимата (гравирана обикновено върху диска). Проверете за биене – при въртене на колелото дисковете не бива да са криви или да опират неравномерно.
Спирачна течност: погледнете нивото ѝ в резервоара на кормилото (за предната спирачка) и резервоарчето отстрани на мотора (за задната спирачка). Течността трябва да е близо до „Max“ и бистра на цвят (обикновено светла кехлибарена). Ако е потъмняла до кафява, време е за смяна – спирачната течност абсорбира влага с времето и губи свойствата си. Влага в системата може да причини „мек“ спирачен лост и намалена ефективност при спиране. Затова на всеки 1-2 години (или според указанията) сменете спирачната течност с нова от препоръчания тип (DOT4 е най-чест стандарт, освен ако производителят не изисква DOT5.1 или др.). При обезвъздушаване се уверете, че няма въздух в маркучите – лостът трябва да е твърд при натиск.
Маркучи: Огледайте гумените спирачни маркучи по цялата дължина. Търсете напукване, подуване или мокри петна (знак за просмукване). Старите гумени маркучи с годините отслабват – ако моторът ви е над ~5-6 години със заводските маркучи, помислете за подмяната им (например с армирани PTFE маркучи), за да избегнете риск от спукване.
Лостчета и помпи: Уверете се, че предният спирачен лост и задният спирачен педал се движат свободно. Смажете леко свързващите болтове на ръчките с подходяща грес. Проверете и ръчката на съединителя (ако е с жило) – тя трябва да се връща гладко; ако жилото е сухо, смажете го или го сменете при разнищване. След всички проверки, тествайте спирачките на място: натиснете здраво предната спирачка и опитайте да изтласкате мотора – той не бива да помръдва. Натиснете задната – същото. Ако всичко е наред, спирачната система е готова.

8. Светлини и електрическа система

За безопасно каране трябва да ви виждат и вие да виждате добре. Затова направете пълен тест на всички светлини и електрически компоненти.
Започнете с фаровете: проверете късите и дългите светлини – дали светят ярко и насочено. Сменете крушките, ако някоя е изгоряла (за фаровете препоръчително е да носите резервна крушка при дълги пътувания).
Проверете стоп-светлината: тя трябва да се активира и от ръчната, и от крачната спирачка. Настройте датчика за стоп на крачната спирачка, ако задейства твърде късно или рано.

Мигачи: пуснете левия и десния мигач – проверете отпред и отзад дали всички мигат с нормална честота. Ако някой мигач не свети или мига твърде бързо, проверете крушката (или LED модула, бушните) и връзките към нея.
Клаксон: натиснете клаксона – трябва да издава силен звук. Ако е слаб или не работи, проверете кабелните обувки за ръжда и стягане, или сменете самия клаксон при нужда.
Електрическа система: Огледайте видимите кабели и букси. Зимата понякога привлича гризачи – уверете се, че няма прегризани жици или гнезда (погледнете под седалката, в кутията на въздушния филтър и около акумулатора, където е закрито и може да има гнезда на мишки). Проверете предпазителите – всички трябва да са здрави (ако имате резервни предпазители, добре е да носите няколко стандартни със себе си). При нужда почистете контактните точки на буксите с контактен спрей. Ако моторът ви има допълнителни аксесоари (навигация, зарядно, допълнителни фарове), уверете се, че и те функционират и са правилно свързани. С добре работещи светлини и електрическа система ще бъдете видими на пътя и ще избегнете неприятности, като внезапно изгорял фар в тъмното.

9. Първо стартиране на двигателя след зимата

Моментът на първото палене е вълнуващ, но изисква и малко търпение.
Преди да стартирате, направете няколко бързи проверки: сложете ключа на контакт и се уверете, че не светят предупредителни лампи за ниско масло или прегряване (ако моторът има такива индикатори). Убедете се, че сте на неутрална предавка (N) – лампата трябва да свети. Дръпнете смукача на карбуратора, ако имате такъв. Завъртете кранчето за пускане на горивото (ако има такъв).

Контакт и палене: уверете се, че копчето за аварийно изключване е в позиция RUN. Завъртете ключа и натиснете стартера. Ако моторът не запали от първия път, не въртете стартера прекалено дълго непрекъснато (за да избегнете прегряване на стартера) – по-добре опитайте на няколко интервала от по 5 секунди. При упорит отказ за палене, спрете и проверете отново: има ли искра (може да се наложи да свалите една свещ и да я тествате), стига ли гориво (напомпайте смукача или проверете бензиновата помпа/кран). След запалване, не подавайте рязко газ – оставете двигателя да поработи на празен ход няколко минути.
Наблюдавайте мотора внимателно в този период: огледайте под него за течове на масло или бензин, слушайте за необичайни шумове. Леко увеличете оборотите и вижте дали фарът засилва яркост (или измерете напрежението на клемите – трябва да се качи ~14V при леко вдигнати обороти). Постепенно, с загряването, върнете смукача докрай. Температурата на двигателя трябва да се покачва до нормалната работна (ако има уред) – внимавайте да не прегрее на място. Ако се увеличи температурата, за да влезе в норми трябва да се включи охлаждащият вентилатор (ако мотора е с водно охлаждане). Преди потегляне, отново пробвайте спирачките докато сте още на място – натиснете ги няколко пъти да се уверите, че реагират стегнато. Сега моторът е събуден и готов за първия си път след зимата!

10. Документи и застраховка

Не по-малко важно от техническата изправност е и изрядната документация на мотоциклета. Уверете се, че годишният технически преглед (ГТП) на мотора е валиден. В България за моторите над 50 куб. см се изисква преглед веднъж на всеки 2 години – проверете стикера или печата в талона си за последния преглед и датата на валидност. Ако срокът наближава или е изтекъл през зимата, планирайте посещение в лицензирана пункт за технически преглед преди да подновите карането. Следващото по важност е застраховката „Гражданска отговорност“ (ГО) – тя е задължителна по закон. Уверете се, че полицата ви е активна и платена към датата на първото ви излизане на пътя (много мотористи прекъсват ГО през зимните месеци – ако сте го направили, сключете нова навреме). Носете със себе си валидната застрахователна полица или картата от нея. Също така, прегледайте регистрационните документи: големия и малкия талон на мотоциклета. Те трябва да са на ваше име и актуални (например, ако сте сменили адрес, уведомете КАТ). Проверете дали регистрационните табели са здраво закрепени и четливи. Не забравяйте и шофьорската си книжка с категория A (или съответната) – уверете се, че не е изтекла. При пътуване в чужбина, подгответе зелена карта (международна застраховка) и проверете изискванията за оборудване. Накрая, убедете се, че сте платили годишния данък на моторното превозно средство към общината – свидетелството за платен данък понякога се изисква при проверка. С изрядни документи и застраховки ще карате спокойно и законно.

11. Първи километри след зимата

След като всичко по мотора е проверено и в изправност, идва време за първото каране. Подходете към него с повишено внимание – както моторът, така и вие като водач, може да имате нужда от адаптация след паузата. Започнете спокойно: изберете познат маршрут с по-малко трафик за първите километри. Карайте с умерена скорост, за да усетите мотоциклета – обърнете внимание как реагира при ускорение, спиране и завиване.

Първоначално окачването и гумите се нагласят – гумите се затоплят и възвръщат пълното сцепление, а спирачките се „раздвижват“. Избягвайте резки маневри и екстремно ускорение в първите няколко излизания.
Внимание на пътя: имайте предвид, че след зимата по настилките често има пясък, сол и дребни камъчета, особено по краищата на платното и в завоите. Това може да намали сцеплението – бъдете предпазливи при накланяне в завой, докато не се почистят пътищата от пролетните дъждове.
Също така, след зимата може да има новообразували се дупки и неравности – дръжте по-голяма дистанция и сканирайте пътя пред вас, за да ги избегнете навреме. Друг фактор е, че шофьорите на автомобили може да не са свикнали отново с присъствието на мотори на пътя – карайте внимателно и се стремете да сте видими: избягвайте мъртвите зони, подавайте сигнали навреме и предвиждайте действията на околните.

Възстановяване на уменията: Ако не сте карали от месеци, нормално е реакциите ви да не са така изострени, както в края на последния сезон. Дайте си време – първите няколко пътувания карайте внимателно, докато отново влезете в ритъм. За по-младите шофьори: можете да направите няколко тренировки на празен паркинг – потренирайте плавни спирания, потегляния, осморки с ниска скорост, за да си припомните баланса. Постепенно увеличавайте натоварването и скоростта според увереността си.

Екипировката: Уверете се, че каската, якето, панталоните, ръкавиците и ботушите ви са в добро състояние след зимата. Почистете визьора на каската (може да се е зацапал или надраскал – добра видимост = безопасност). Проверете подплатите и закопчалките. Облечете се подходящо за пролетното време на първото каране – наслоете дрехи, за да ви е комфортно при променлива температура, и носете дъждобран при шанс за дъжд.

Следвайки всички тези стъпки, вие практически „събуждате“ своя мотоциклет от зимен сън. Една добре планирана подготовка за сезона ще ви спести неприятни изненади на пътя и ще ви позволи да се насладите пълноценно на карането. Помнете, безопасността е на първо място – както техническата изправност на машината, така и вашата концентрация и предпазливост като водач. Сега, когато моторът е отзимен и вие сте готови, остава най-хубавата част – да се качите и да изживеете удоволствието от ездата през новия сезон.

И помнете, ако не се пазите самите Вие, няма кой да ви защити !!!

На добър път и безаварийно!

Навигирай бързо по темите:
1. Зимата свърши. Машината ти готова ли е за това, което предстои? Част 1
2. Ходова част (окачване и кормилна система)
3. Спирачна система
4. Светлини и електрическа система
5. Първо стартиране на двигателя след зимата
6. Документи и застраховка
7. Първи километри след зимата

blog-post