Има мигове, които не могат да се сравнят с нищо друго. Мигове, в които земята остава далеч под теб, а единственото, което усещаш, е вятърът върху лицето и сърцето, което бие в ритъма на чистия адреналин. Скачането с парашут не е просто скок – това е момент на пълно присъствие. Всичко изчезва: шумът на ежедневието, съмненията, мислите. Оставаш само ти, небето и усещането, че наистина живееш. Някои го описват като полет, други – като освобождаване, но истината е, че няма думи, които напълно да опишат преживяването. Защото скайдайвингът не е нещо, което се разказва. То е нещо, което се преживява.